Почивката не е провал, както това да спреш не е слабост, а сила. И всъщност колко дълго време си мислите, че можете да тичате преди органите и мускулите ви да откажат?
Напоследък си мисля за бързото живеене. Мисля си за това как си забраняваме да сгрешим. Как се определяме с неуспешните си опити и провалите си. Обвиняваме се, че не сме там, където искаме да бъдем и нямаме нещата, които искаме да имаме. Отделяме прекалено много време в това да направим дисекция на себе си, с която да си помогнем да пренастроим телата, умовете и душите си, защото след като нямаме горните, значи нещо ни куца. Търсим под вола теле, а ако такова няма, сами го поставяме.
Фокусирани сме толкова много в целите си или в това да намерим такива, че пропускаме да живеем в живота, който ни се случва сега. И не знам защо не осъзнаваме, че този същият не е бил, не е и никога няма да бъде линейна права, и всъщност точно това го прави така очарователен.
За мен един от основните признаци за успех е умението на човек да почива. Да си позволи да се отдръпне за малко от света. Забелязали ли сте как, когато очите ви се вглеждат прекалено дълго в една точка, в един момент губят фокус и за да си го върнете, трябва да отместите поглед, след което да погледнете отново. Ето заради това е важно да си даваме почивка. Не е необходимо да се обвиняваме, че очите ни са зле, че сме уморени и куцаме на едно и също място. Просто да се отдръпнем.
И наистина е важно да си напомняме, че почивката не означава провал. И грешките, които правим, не ни определят като хора. И понякога наистина имаме нужда да спрем, за да си дадем време да подредим всичко, което сме намерили до сега и да изхвърлим ненужното.
Бъдете хора, не машини.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
