Има моменти, в които искам да изчезна. Да остана сама със себе си и да се скрия от света. Да бъда незабележима. Забравена. Да започна начисто.
Има моменти, в които искам да бъда обгрижвана. Уважавана, оценена, разбирана. Да бъда ухажвана. Да бъда затрупана с качествено внимание от хората, които са важни за мен.
Има моменти, в които съм ядосана, цинична, груба. Крайна. Рязка. Нелогична. Бунтувам се срещу света, срещу хората и срещу себе си. Искам да въдворя ред, да напиша нови правила. Да подчиня всички под моето влияние. Да бъда вожд. Генерал. Ръководител. Разпределител.
Има моменти, в които нищо не знам. Обвинявам се. Обърквам се. Не се разбирам. Разочаровам се. Искам да бъда управлявана. Посъветвана. Подкрепена. Искам помощ. Искам да бъда спасена.
Има моменти, когато започвам начисто. Когато създавам отново себе си. Когато се променям.
Има моменти, когато забравям коя съм и се връщам отново към себе си.
Има моменти, когато съм жена. Искам да съм жена. Мога да съм жена. Харесва ми да съм жена.
Има и такива, в които мога да съм мъж. Умея да съм мъж.
Има моменти, в които се изморявам. Има и такива, в които извирам от енергия.
Има моменти, в които мечтая и такива, в които съм забравила мечтите си.
Има моменти, в които искам да седя и да наблюдавам залеза. Да пия скъпо вино и да говоря за всичко, което ме вълнува - с някой, който ме разбира. Да бъде тихо, нежно, бавно.
Има моменти, в които ми се пие нещо евтино, пуши ми се, дивее ми се. Искам да тичам гола по брега на някое море. Да шофирам с висока скорост. Да бъда дива.
Има моменти. Има и хора.
Мога да бъда всякаква.
През цялото време съм себе си.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amicа
