Любовни хроники: Евтим Евтимов и "крадените" му жени


Любовни хроники: Евтим Евтимов и "крадените" му жени
Снимка: ИК Персей

Евтим Евтимов, роден през 1933 и починал 2016 година, си остава един от най-големите поети на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове.

Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си.

Вижте още: Любовни хроники: Виола Каравелова и Йосиф Хербст

Тази непозволена и скандална любов, продължила близо 30 години (до смъртта на Петя), ражда шедьоври като „Горчиво вино”, „Страх“ и „Обич за обич”. През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница и денем, и нощем е до нея, с изключение на четвъртък, когато при нея ходят майка ѝ, и мъжът ѝ. „Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя поетът.

Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато ѝ занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15.15 ч.

Разлива чая на гроба ѝ в Кокаляне, където я погребват до баща ѝ. Двамата мъже – Евтим и Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба ѝ. По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите ѝ калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока. Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей.

В средата на 90-те Евтим се запознава с двайсет години по-младата Романьола Мирославова. Двамата ще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг (като „Жена на балкона“ и „Вечерно видение“), бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд през юни 2016 г.“ – отбелязва съставителят Пламен Тотев.

Вижте още: Фани Попова-Мутафова: Първата жена, осмелила се да пише историческа проза

Приживе Евтим Евтимов споделя:

„Бяха трудни любови. Неслучайно пиша в стиховете си, че съм откраднал пак някоя омъжена жена. Петя я откраднах от един главен инспектор в Министерство на просветата. Интелигентен човек беше. С мъки стана всичко. С Романьола беше същото. Моите любови започват мъчно, но са докрай! Нямам мимолетни чувства. И всяка е различна – не мога да сравня нито първата си, останала неизживяна, любов Лиляна с Петя, нито Петя с Романьола. Романьола ми даде жизнерадост. Хубаво е да имаш млад човек до себе си, да ти е весело. Да има някой до теб, както казват, да ти чурулика. Тя си дойде при мен тъй, както и Петя. С тях ме запозна поезията.”

90-годишнината от рождението на Евтим Евтимов отбелязва „Крадец на обич“– красиво издание с твърда подвързия, събрало най-доброто от поезията на Евтим Евтимов, както и последните му стихотворения. Съставител е Пламен Тотев, художник на корицата – Ралица Денчева, а издател – „Персей“.

Освен любовната лирика на Евтим Евтимов новата книга включва неговата социална и гражданска поезия, в която има шедьоври, които ще останат в класиката на българската литература -. „Крепост“, „Паисий обикаля още“... Изданието излиза с подкрепата на Министерството на културата.

СТРАХ

И в песните за тебе съм го писал,

и в своите молитви си признах –

откраднах те с единствената мисъл,

че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито

през този свят, от завист сътворен?

Да ме целунеш пред очи, които

ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,

заровили зад доноси глави.

Да минем под прозорците клюкари,

измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,

забравили за миг и ум, и свяст,

и да не мислим кой какво ще каже

сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива –

да няма страх от трънени венци.

Страхът убива, бавно ни убива

и после ни превръща в подлеци.

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от В света на


Реклама

Истината е, че всички ще те нараняват; просто трябва да намериш онзи, за който си струва да страдаш.

Боб Марли

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама