Рита Леви-Монталчини е един от най-големите умове на 20-ти век. Тя се бори срещу дълбокия сексизъм, пуснал корени в обществото на миналия век и зашеметяващия антисемитизъм от Втората световна война. Отличията, постиженията и наградите никога не са били целта за нея.
Рита Леви-Монталчини е родена на 22 април 1909 година в Торино, Италия. Рита и нейната сестра близначка Паола са най-малките от четирите деца. Майка ѝ, Адел, е художник, а баща ѝ, Адамо - математик и електроинженер. И двамата произхождат от еврейски семейства, чиито корени се простират от Римската империя. Уви, Рита се ражда във времена, в които жените обикновено са ограничени само с роли в дома. Адамо е твърдо против дъщерите му да посещават университет, тъй като това би попречило на основните функции - съпруги и майки.
КАМАЛА ХАРИС: ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА
На 20 години Рита решава, че иска живот, различен от този, който баща ѝ е начертал. В своята автобиография от 1988 година, „В похвала на несъвършенството“, тя споделя: „Моят опит в подчинението, предимно от детството и юношеството, и възпитанието ми за жена в обществото, ръководено изцяло от мъже, ме убеди, че не съм родена да бъде ничия съпруга.“
С насърчаване от страна на майка си, Леви-Монталчини изготвя курсовата си работа в рамките на осем месеца, завършва гимназия и започва да учи в Медицинското училище в Торино през 1930 година. Докато е в Торино, тя работи под ръководството на Джузепе Леви (няма връзка с нейната фамилия), известен италиански хистолог, който оказва голямо влияние върху работната етика и научното любопитство на неговите ученици. По време на престоя си в лабораторията на Леви, тя се влюбва в процеса на неврогенеза. По това време все още е неизвестно как невроните определят крайното си местоположение и различните процеси, които управляват тяхното разпространение, диференциация и оцеляване. Уменията, които Леви-Монталчини усъвършенства в лабораторията, след време дават отговори на много от тези наболели въпроси.
Рита завършва през 1936 г. и започва тригодишна стипендия по неврология и психиатрия, като същевременно продължава своите изследвания върху развитието на нервните клетки. В този период обаче, става все по-опасно да бъдеш еврейски гражданин в Европа. Мусолини идва на власт през 1922 г. и през 1938 г. той постановява Manifesto per la Difesa della Razza. В съгласие с антисемитските възгледи на Хитлер, тези расови закони декларират, че „чистите“ италианци са потомци на арийската раса.
През 1939 г. Рита взима трудното решение да прекрати работата си в Торинския университет, без да иска да застрашава колегите си заради общуването им с еврейски учен. Тя продължава изследванията си в Белгия, където получава покана за извършване на изследвания в неврологичен институт. Тъй като влиянието на Хитлер в Европа се разпространява, тя се страхува за семейството си и се завръща у дома в Торино в началото на 1940 г.
ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА: БЪЛГАРСКАТА ЕЛИНОР РУЗВЕЛТ
Дори когато светът се разпада около нея, Леви-Монталчини е твърдо решена да продължи своите изследвания. Тя създава малка лаборатория в спалнята си, оборудвана с микротом и микроскоп за изучаване на неврогенезата в пилешкия ембрион. Бомбардировките в Торино се засилват през 1941 година, принуждавайки семейството й да се премести в провинцията. Без да се смущава, тя събира багажа си и за втори път създава лабораторията в спалнята си.
След като американските войски принуждават германците да излязат от Флоренция, тя работи като лекар, помагайки за лечението на бежанци до края на войната през 1945 г. През това от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури проявяват интерес към работата й и я канят. През 1947 г. тя пътува до САЩ и започва сътрудничеството си с лабораторията на друг изследовател, Хамбургер. Въпреки че е трябвало да остане само семестър, тя в крайна сметка прекарва 30 години във Вашингтонския университет, ставайки редовен професор. През 1962 година Леви-Монталчини създава втора лаборатория в Рим и разделя нейното време между САЩ и Италия. През 1969г. тя става първият директор на Института по клетъчна биология към Италианския национален съвет за изследвания, също в Рим.
Рита, заедно със своя лабораторен партньор, Стенли Коен, намират убедителни доказателства, че намалените невротрофични фактори съвпадат с развитието на невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер и Паркинсон. През 1986 г. двамата споделят Нобеловата награда за физиология или медицина.
Рита Леви-Монталчини наистина има невероятна кариера. Тя е открит защитник на научното финансиране и на жените в науката. В интервю за Scientific American през 1993 г. тя казва: „Мога да правя неща, които са много, много важни, което никога не бих могла да направя, ако не бях получила наградата. Даде ми възможност да помагам на много хора.”
