Превенция на детското насилие: да научим детето на емпатия


Превенция на детското насилие: да научим детето на емпатия
Снимка: iStock

При вида на новини за училищен тормоз или за насилие между деца обичайната ни реакция е да се шокираме. Родителите се ужасяваме при мисълта, че нашето детето може да е в ролята на потърпевш. По-рядко ни хрумва една не по-малко страшна мисъл – че то може да застане от активната страна на тормоза. Възпитанието в емпатия още от най-ранна детска възраст дава на децата "противоотрова" срещу вкореняването на насилието в поведението им.

Емпатия – това е способността да си представим какви са чувствата на другия човек в дадена ситуация и да проявим съпричастност към тях.

Емпатичното дете:

  • Разбира, че всеки е отделен индивид.
  • Разбира, че другите могат да имат различни мисли и чувства от неговите.
  • Разпознава общите чувства, които повечето хора изпитват – щастие, изненада, гняв, разочарование, тъга и т.н.
  • Може да си представи как се чувства негов връстник в конкретен момент (например при получаване на награда, при сбогуване с приятел, при предстоящо изпитване).
  • Може да реагира адекватно и ненасилствено спрямо другите според ситуацията.

Уменията да проявяваш емпатия се заучават още в ранното детство. Установяването на сигурна, силна, любяща връзка с най-близките хора е един от първите етапи. Чувството, че то самото е разбирано и прието, помага на детето да разбира и приема другите.

Около 6-месечна възраст бебетата започват да използват социални препратки. Това е моментът, когато бебето за първи път се вглежда в реакциите на семейството и близките си в различни социални ситуации. Например то търси да разбере как родителите му се чувстват по отношение на нов човек или на нова среда, за да прецени дали човекът и средата са безопасни. Между 18 и 24 месеца малките деца развиват умението да осъзнават, че другите хора имат собствени мисли и идеи. На същата възраст децата започват да се разпознават в огледалото. Всичко това означава, че можем да развиваме емпатията у децата си и близките ни деца още от най-ранна възраст. Ето как:

Говорете си с детето за чувства

Например: питайте го как според него се чувства дете на площадката, когато друго му вземе играчката. Или как каква според него е удачната реакция, когато дете плаче, защото не го взимат навреме от училище, а друго му се присмива, задето плаче. Предлагайте на детето си различни начини да утешава своите връстници в проблематични ситуации, които възникват често в социалните отношения между най-малките.

Вижте още: Полезно за всеки родител: Как да възпитавате щастливо дете

Проявявайте съчувствие в думите и действията си

Например: Ако забележите че детето ви се дърпа назад и крие зад гърба ви при вида на голямо домашно куче, което преминава покрай вас в парка, кажете „разбирам защо се страхуваш, като дете и аз се притеснявах от кучета, особено от големи, преди да се науча да разчитам сигналите им и да си общувам с тях“. Така едновременно ще валидирате чувствата на детето и ще го успокоите, но и ще събудите интереса му да опознае емоционалния свят на животните.

И като споменахме животни… общуването с тях доказано развива емпатията у децата

Открай време сюжетите, свързани с животни, са силен инструмент в детското възпитание, защото децата проявяват естествена любов и любопитство към животните. Неслучайно и в толкова много приказки героите са животни. Предизвикайте детето, а и себе си, да мислите заедно над чувствата и преживяванията на животните. Например: “Ако ти си на мястото на котката, ще ти бъде ли приятно да те дръпнат за опашката, докато спиш, или ще те заболи и ще се уплашиш?” или “Мислиш ли, че зоологическата градина е забавна и за животните, затворени вътре?”. Опитайте нещо различно от посланията, които всички сме чували като деца – как кокошчицата ни “дава” яйчица, а кравичката – мляко. Попитайте детето например как се чувства теленцето, когато е затворено в клетка и отделено от майка си, и проучете заедно колко лесно и важно е да му помогнете.

дете

Бъдете модел за подражание

Не забравяйте да давате личен пример за всички поведения, които комуникирате като правилни и човечни. В противен случай ще постигнете дори обратен ефект. Когато говорите за чувства, правете го от свое име – не „хората не харесват да им се подиграват, натъжава ги“, а „аз се разстройвам много от подигравки, не ми харесва, когато се шегуват злобно с мен или с друг човек, това е едно от поведенията, което ме отблъсква от човека, който действа по този начин“.

Вижте още: 6 начина да НЕ възпитате нарцистично дете

Използвайте играта като безопасно пространство за послания

Например, може да накарате плюшената панда на детето да откаже да си играе с плюшения жираф. След това попитайте детето как се чувства според него се чувства жирафът, когато приятелчето му го отхвърля. Попитайте го и какво според него мотивира пандата да постъпва така. И не бързайте да етикетирате отговорите му като правилни или грешни.

Приемайте и трудните детски емоции, дори ако не ги разбирате

Понякога, когато детето ни е тъжно, ядосано или разочаровано, ние бързаме да се опитаме да „оправим нещата“, като го предпазваме от всичко. Негативните емоции обаче са част от живота и децата трябва да се научат да се справят с тях. Всъщност етикетирането и утвърждаването на трудни чувства всъщност помага на децата да се научат да се справят с тях: „Наистина си ядосан, че изключих телевизора. Разбирам. Обичаш да гледаш предавания за животни. След като привършиш със задачите днес, може да го изгледаш на архив, но не и преди това.“

Поработете над извиненията

Често караме детето да казва „съжалявам“ за какво ли не. При това без изобщо да помислят над стойността на тези думи и причината за тях. „Извинявай“ се превръща във вълшебна думичка, която оправя всеки проблем. На практика обаче не работи така. По-смислен подход би било да поговорите с детето на повода за извинение. Попитайте: „Защо се разплака Алекс според теб? Мисля, че го разстрои това, че ти го бутна. Искаш ли да отидем да проверим дали е добре?“. Така ще помогнете на детето си да вникне в причинно-следствените връзки.

Вижте още: 2 знака, че имате дълбоко чувствително дете

Ще трябва време – бъдете търпеливи

Вашето дете вероятно няма да стане съвършено емпатично същество изведнъж. Чак след тригодишна възраст можем изобщо да говорим за емпатична личност. (Да не забравяме, че много възрастни все още не са!) Емпатията се развива в продължение на целия ни живот. Включително и у нас самите.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама

Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.

Маркес

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама