Кога и как да се съпротивляваме на стреса


Кога и как да се  съпротивляваме  на стреса
Снимка: iStock

Затрупани сме с информация колко лошо нещо е напрежението. Всички ни съветват да го избягваме и да наблягаме на почивката и покоя. Какво да правим тогава с непредотвратимите събития, предизвикващи стрес? Как да реагираме на прилива му, когато сядаме на интервю за работа или изпит? Как да подхождаме към тези моменти, без да се отпускаме? Всички прекрасни методи за релаксация губят смисъл, когато ситуацията ни поставя под силен натиск. Не можеш да се отдадеш на медитация в началото на изпита или да се навиваш колко вреден е перфекционизмът току преди да се явиш на първото си от месеци насам интервю за работа. В подобни моменти се нуждаем от ясни инструкции как да използваме стреса, за да се представим успешно и дори да извадим поуки за в бъдеще. Трябва да знаем как да се справяме с тези непредотвратими ситуации на голямо напрежение. Има напрегнати, кратковременни моменти, в които стресът работи за нас. При тях целта ни не е да го елиминираме. Няма да ни вземат на работа, ако излъчваме небрежен непукизъм, докато кандидатстваме. Вместо това трябва да използваме предимствата на усещането за натиск, без да му позволяваме да ни прекърши и да провали представянето ни.

Въпрос на нагласа – изградете ново отношение към стреса

Изследванията показват, че отношението ни към стреса се отразява на поведението ни, когато сме под напрежение. Ако го възприемаме не като проблем, а като полезно предимство, бихме хабили по-малко енергия в опита да го потиснем и бихме отделили повече усилия в това да се справим със задачата си. Вместо да се боим от него, ще проявим повече увереност и ще постигнем по-голям успех. Тази промяна в нагласата може да настъпи дори от фината разлика между следните две добронамерени пожелания: "Дай най-доброто от себе си, без значение колко си напрегнат" и "Когато усетиш признаци на стрес, използвай силата и остротата му, за да дадеш най-доброто от себе си". Има натрупани свидетелства, че подобно променено отно¬шение не позволява на стреса да ни изтощи (Страк & Ещевеш, 2014 ).

Когато хвърлим всичките си усилия в това да надмогнем стреса в периода преди каквото и да е важно за нас събитие, ние задълбочаваме недоразумението, че той е изцяло вреден. Ако се стремите да постигнете нещо и го доловите как надига глава, просто го приемете. Оставете го да ви помогне да се съсредоточите, да ви влее сили, да изостри сетивата ви. Хората са създадени да функционират под натиск – това ще правите и вие. Припомняйте си редовно тази истина и ще спрете да приемате проявите на стреса като симптоми на проблем. Според проучванията е достатъчно да уверим някого, че работи по-добре под напрежение, и той ще покаже с 33% по-високи резултати (Джеймисън и колектив, 2018 ).

Вредни думи

Езикът е едно от средствата за промяна на нагласата. Думите, които използваме, имат властта да определят значението на дадена ситуация, както и подхода ни към нея. Представете си, че сте професионален спортист и точно преди да излезете да се състезавате, треньорът ви каже: "Ей сега ще се провалиш". Това не само ще увеличи стреса ви, но ще предизвика серия от катастрофични мисли, които могат да доведат до паника.

Социалните медии преливат от вдъхновяващи послания и цитати. Някои от тях имат шанс да стигнат до точния човек в точния момент. Но могат ли да донесат промяна?

Някои от тях ни съветват какво да спрем да правим или какво да избягваме в живота. Не можеш да вдъхновиш човек, като му кажеш как да не постъпва. Прожекторът на вниманието ни е само един. Когато го насочим към това какво да не правим, алтернативата остава в сянка.

Други се опитват да са изцяло позитивни. Те обаче могат да предизвикат ентусиазъм само ако им повярваш. Ако повтаряш "Бъди оптимист" или "Всичко ще бъде наред", в най-добрия случай не казваш нищо съществено и не предлагаш напътствие за преодоляване на който и да било проблем.

Д-р Дейв Олред е елитен треньор, който работи с някои от най-добрите спортисти в света, като им помага да постигат високи резултати под екстремен и публичен натиск. Когато подготвя напътствия за своите възпитаници, той категорично избягва общите постулати и се придържа към конкретни цели, в които играчите могат да повярват. Така успява да намери ключа към постигане на правилната нагласа и да ги убеди, че неговият метод на подготовка ще доведе до успех. Ясните насоки върху какво да наблегнем ни дават перспектива. В книгата си "Принципът на натиска" (2016) Олред препоръчва да строим съветите си по следния начин: да започваме с "как да" и после картинно да обрисуваме какъв ще е резултатът, ако следваме предварително начертания план. Не на последно място посланието трябва да предизвиква емоции, съответстващи на крайната цел. Когато се боим, че предстоящият стрес ще ни попречи да се съсредоточим и ще ни провали, можем предварително да си подготвим подобни наставления, които да водят мислите, чувствата и постъпките ни към постигане на желания резултат. Различните предизвикателства изискват различни послания. Важното е да са кратки, конкретни, специфични и да съдържат инструкции, които да ни преведат през подготовката за очакваното събитие.

Преосмисляне

В предишен раздел на книгата вече говорихме за това, но този подход е особено подходящ и тук. Преосмислянето означава да използваме силата на думи или образи, за да променим начина, по който възприемаме дадена ситуация. Да я оценим от друг ъгъл, а не да се опитаме да си внушим, че нещо, в което не вярваме, е истина. Различната гледна точка придава ново значение на едно преживяване и така въздейства на емоционалното ни състояние. В раздела, посветен на страха, разказах как успях да преосмисля силното си притеснение и да го превърна в ентусиазъм. По същия начин можем да преосмислим усещането за стрес и да го превърнем в решителност, а заплахата – в предизвикателство. Дори само заместването на тези няколко думи трансформира смисъла на изживяването, и то без да се самозаблуждаваме относно характера на това, което ни предстои. Когато използваме правилните изрази, избираме да посрещнем и приемем очакваните чувства. Неправилните ни карат да се боим от тях и да се стараем да ги отблъснем.

Внимание

В случаи на високо напрежение често започваме да виждаме света като в тунел. Това е естествено, защото ни помага да се съсредоточим върху най-належащите задължения. Но когато стресът е трудно поносим, има начини да задържим високата ефективност и в същото време да успокоим съзнанието си. Засега изследванията показват, че това може да се постигне, ако се постараем да сменим тунелното виждане с по-широк поглед. Това не значи да въртите глава наляво-надясно, а да разширите полезрението си, за да попаднат в обхвата му още нови детайли. Зрителната сетивна система е част от вегетативната нервна система. Нагаждането на погледа да възприеме повече от заобикалящата действителност провожда сигнали до частите в мозъка, свързани със стреса и нивата на бдителност. В своя лекция от 2021 г. Андрю Хюберман посочва, че това е успешен начин да понесем бързо ускорение. Ние не искаме да спрем стресовия отговор, защото се нуждаем от него в ситуации на силно напрежение. Просто искаме да увеличим търпимостта си към него, така че съзнанието ни да го приема по-лесно.

Откъс от книгата "Защо никой не ми го е казвал досега?" от д-р Джули Смит.

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Здраве


Реклама
Реклама

Смятам, че сексапилът идва отвътре. Това е нещо, което е в човек, без значение какво правите с гърдите си, бедрата или устните.

София Лорен

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама